Къде е най-логично да избягаш по време на едно „Литературно междучасие“, ако живееш в Града на липите и поетите и е почти краят на април (време за думи, за книги и за четящи маратонци)? Ами, разбира се, че в къща музей „Гео Милев“! А кои са заподозрените бегълци ли? Веднага ще ви кажа – това са младите поети и писатели от Профилирана природоматематическа гимназия „Гео Милев“ в град Стара Загора. Повечето от тези слънчеви деца са осмокласници и деветокласници, на които аз имам (или съм имала) огромната привилегия да бъда учител – Дарияна Диамандиева, Ния Казакова, Иванеса Динева, Гинчо Гичев, Елена Врайкова. Някои от тях пишат стихове, други кратки вълнуващи разкази. Когато пристигат, думите им започват да светят. И пристигат сами – като птици. Не, като триста птици в небето. Като небесен птичи апокалипсис! Да, думите на децата светят, а цветовете им валят с пълна цветна сила.
На тази импровизирана сцена децата бяха само за минути, но зная, че вълнението и радостта от споделените им думи дъъъълго ще ги окриляват.
Какъв щеше да бъде Празникът на думите обаче, ако не се беше хванал за ръка с този на вълшебните ноти, оживели под вълшебните пръсти на талантливите музиканти на гимназията – Ивайло Богословов (класическа китара), Дороти Нончева (ксилофон) и пианистката с най-пеещото име – Пея Григорова. И нищо нямаше да е същото, разбира се, без техния уникален учител – Деница Желязкова.
Сред греещите слънца тази вечер бе и осмокласничката от Търговската гимназия – Мария-Роза Мирчева, която (дори и да не подозира как), се оказа основният виновник за случването на това събитие… За моя огромна радост само след минути там, на „сцената“, не четяха просто деца, а приятели. Всъщност, винаги съм си знаела, че думите на децата са Главните вълшебници в Държавата на светлината. Да, те идват точно за да ни напомнят: човеците сме едни вселени, които могат да се взривят безвъзвратно при диагноза самодостатъчност.
Екатерина Стратиева, учител по български език и литература в ППМГ ‘Гео Милев“
