Книгата – вълшебният остров на свободата

Книгата – островът на свободата? Сигурно се чудите – какво ли е вълшебното в нея? И защо ли я сравнявам с остров? Сега ще разберете отговорите на тези въпроси.

За мен книгата винаги е била убежище. Средство, с което мога да избягам от света и да се пренеса в друг. Тя е като остров в океана на времето и пространството, където мога да откривам други светове и да разширявам кръгозора си. С книгата ние, хората, преодоляваме бариерите на скучното си ежедневие и ограниченията, които ни поставя животът. Книгата ни запознава с различни култури и виждания и ни помага да разширим възприятията си.

Книгата не ни дава само знания, но и развива въображението ни, като ни пренася в други светове. Всеки път, когато разлистим страниците ѝ, ние се потапяме в нова действителност, която може да бъде съвсем различна от нашата. Точно тогава ние започваме да мислим извън рамките на реалността.

Книгата е и начин, по който можем да отключим детското в нас. Когато бях малко дете, имах един огромен приятел – моето въображение. Тогава се преструвах, че съм принцеса, че се бия с дракони и съм супергерой, готов да помогне на всички. С годините обаче ние порастваме и губим тази част от себе си, която ни кара да мечтаем и дерзаем на воля. Днес мога да кажа, че вече не си въобразявам, че съм герой, който се бие със злодеи, или принцеса, която пие чай и яде тортички, когато си поиска. Но е прекрасно, че от крилете на книгата мога понякога да надничам в непознати земи.

Всеки роман, стихотворение или философски труд е покана за размисъл. Разсъждаваме какво послание ни е оставил авторът, какъв урок ни оставя и какво е максималното, което можем да извлечем като поука. Чрез своето творчество писателите често изразяват идеи, които не са просто отражение на тяхната лична истина, но и възможности за читателите да се запитат за истините в собствения си живот. Книгите са начин на себеизразяване. С тях можеш да създадеш своя собствена планета, в която да се пренесеш. Дори и в ерата на дигиталния свят – книгата запазва своето значение. Аз например винаги предпочитам да си купя книгата или да я взема от библиотеката – заради миризмата, която се усеща всеки път, когато я отворя, и усещането, което ми дава допирът на страниците ѝ – той не може да се сравни с нищо. Книгата е повече от просто хартия и мастило – тя е пътеводител, който ни отвежда към нови хоризонти. Тя е бягство от реалността и проблемите.

Сега чета една поредица от книги и съм още на първата от тях. Разказва се за едно момиче и неговите проблеми. Понякога така се пренасям в историята му, че не забелязвам какво се случва около мен .

Книгата е ключът към една безкрайна свобода, която се ражда в съзнанието на читателя. Чрез страниците ѝ ние можем да пътуваме, да откриваме нови хоризонти и да се изправяме срещу собствените си вътрешни бариери. Тя е олицетворение на свободата – свободата на въображението, мисълта и духа. В свят, изпълнен с ограничения, книгата остава несравним източник на сила, който ни дава възможност да бъдем себе си, да разширяваме хоризонтите си и да търсим истината, дори когато тя е скрита зад думите.

Даяна Николаева Радева – 8 д клас в Профилирана природоматематическа гимназия „Гео Милев“, град Стара Загора „Каква по-голяма радост за един учител, чирак на думите, когато учениците му започнат да влизат в работилницата на Словото като у дома си.

С такава искряща радост започна денят ми днес в ППМГ „Гео Милев“, Стара Загора . А кой е „виновникът“ ли – осмокласничката Даяна Радева, която днес получи наградата си от националния литературен конкурс на тема „Вълшебният свят на книгите“ (Асеновград).

Даяна е истинско слънце, което обича думите. И те я обичат. Това със сигурност мога да гарантирам“.

Екатерина Мирчева, преподавател по БЕЛ.

Поздравления за Даяна! Продължавай да преоткриваш света чрез книгите, да разширяваш хоризонти, да откриваш безкрайната свобода и красота около тебе!